За книгата: 2008 г. / "... – Закъде бързаш, Тристан? Конят, отнесен от неведома сила, падна настрани, смазвайки крака на ездача, Тристан извади меча си и веднага ужасна болка, почти забравена от него, погълна цялото му тяло. Вещицата застана точно над него, в очите й, искрящи заплетена сива коса, той прочете диво тържество.“ Конят му изпусна кървава пяна от устата си и се засмя...“ Фантазия.”-2008"